Неканена разцъфна пролетта.
Неканена, но тъй желана!
Незнайно как си спомних любовта
и в сърцето ми възкръсна стара рана...
Спокойно си шушукаха листата -
припяваха една позната песен...
А мен болеше ме душата,
че отнесе те от мене есен.
Вятърът носеше ябълков цвят,
веселеше се, беше му смешно,
че надявах се, някога, в някой друг свят,
отново Теб, Любов, да срещна...