28 nov 2010, 16:37

Друг свят 

  Poesía » De amor
858 0 1

Неканена разцъфна пролетта.

Неканена, но тъй желана!

Незнайно как си спомних любовта

и в сърцето ми възкръсна стара рана...

 

Спокойно си шушукаха листата -

припяваха една позната песен...

А мен болеше ме душата,

че отнесе те от мене есен.

 

Вятърът носеше ябълков цвят,

веселеше се, беше му смешно,

че надявах се, някога, в някой друг свят,

отново Теб, Любов, да срещна...

© Елица Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво, не знам какво повече да кажа...
    Харесва ми да чета нещата, които пишеш!
Propuestas
: ??:??