Бездиханни пръсти лежат на рояла
като птици преплели се в мрежа
от клавишите стон се издава
уморени от тъжните мисли
и дивият полет на птиците - пръсти
потрепващи леко с крилата
очакват отново пак да засвирят
най– нежната песен в душата
И политат думите смело
по- силно, по- мощно от звуци
но се спъват във вселенски акорди
в небесни дуели безкръвни..