28 дек. 2004 г., 09:14
Душата ми е тъжен кораб
без дестинация,
без пасажери, дори без капитан.
И се носи безлюбовно и безпаметно
по океана, който е заспал.
Къде отиваме със теб
Дух мой, моя същност?
Има ли те?
Или вече само празна форма съм?
Кой каза, че са много хоризонтите?
Пътувам днес и ни един от тях не виждам.
Навсякъде – безмислие и суета. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация