Душата ми е тъжен кораб

без дестинация,

без пасажери, дори без капитан.

И се носи безлюбовно и безпаметно

по океана, който е заспал.

Къде отиваме със теб

Дух мой, моя същност?

Има ли те?

Или вече само празна форма съм?

Кой каза, че са много хоризонтите?

Пътувам днес и ни един от тях не виждам.

Навсякъде – безмислие и суета.

Навсякъде – определеност и съдба.

И в мен също тези двете смърти

нахлуват с хладните си пръсти,
за да задушат последния живец,
последната борба, последния ми порив.

Дух мой, събуди се!
Събуди се!

05.2003