-Чичко,моля те,дай ни парички!...-
шепне дрипаво,малко дете.
А до него,жена -скромна,свита,
се загръща с прокъсан елек.
Вие вятър.И светят нахално
магазините в празничен цвят.
Но за просяци - гладни и жадни,
няма кой да отвори врата!
Господинът,в палтото си ново,
под излъскано,стилно бомбе,
притеснен се усмихва:-Готово! -
и вади пълното портмоне...
Но съзира в снега - боси пръсти!
Обущенцата стари -зеят...
Той неволно,със страх се прекръства.
Остър спомен му къса гласът...
Беше малък,а майка му -болна!
Свята Коледа!..Но без баща...
Скъпи лекарства.Грижите - много.
Стана работник - за къшей хляб.
Да са здрави,щастливи и сити!...
С много труд той постигна това.
И сега - в него търсят Спасител,
тези зъзнещи две същества!
- Хайде с мен!Ще ви водя към къщи!
Имам всичко - храна и подслон.
А мъглата почти ги прегръща...
С благодарност - те правят поклон.
- Няма нужда!Аз зная какво е
да си сам,безпризорен,без дом.
Това Коледно чудо е мое...
Нека Бог да Ви пази - с добро!
© Маргарита Петрова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Беше посред зима, когато най-после разбрах, че вътре в мен има непобедимо лято »