gamarima (Маргарита Петрова)
123 337
1.01.2022 г., 16:20 ч.

Духът на Коледа 

  Поезия » Философска, Гражданска
764 1 7

-Чичко,моля те,дай ни парички!...-

шепне дрипаво,малко дете.

А до него,жена -скромна,свита,

се загръща с прокъсан елек.

 

Вие вятър.И светят нахално

магазините в празничен цвят.

Но за просяци - гладни и жадни,

няма кой да отвори врата!

 

Господинът,в палтото си ново,

под излъскано,стилно бомбе,

притеснен се усмихва:-Готово! -

и вади пълното портмоне...

 

Но съзира в снега - боси пръсти!

Обущенцата стари -зеят...

Той неволно,със страх се прекръства.

Остър спомен му къса гласът...

 

Беше малък,а майка му -болна!

Свята Коледа!..Но без баща...

Скъпи лекарства.Грижите - много.

Стана работник - за къшей хляб.

 

Да са здрави,щастливи и сити!...

С много труд той постигна това.

И сега - в него търсят Спасител,

тези зъзнещи две същества!

 

- Хайде с мен!Ще ви водя към къщи!

Имам всичко - храна и подслон.

А мъглата почти ги прегръща...

С благодарност - те правят поклон.

 

- Няма нужда!Аз зная какво е

да си сам,безпризорен,без дом.

Това Коледно чудо е мое...

Нека Бог да Ви пази - с добро!

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Беше посред зима, когато най-после разбрах, че вътре в мен има непобедимо лято »

17 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??