Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
30 мар. 2015 г., 01:03

Душа 

  Поэзия
366 0 4

В болница приета е душата-

с хрипове, със затворени очи,

дошло и е до гуша от клюкари

с покварени сърца.

 

Паметта ù избледнява -

стар чаршаф,  накиснат в белина,

изтрива всичко и побягва

в нищото с горчивина.

 

Душа без памет, белези

и рани, останала  сама в ноща

будува и чертае нови площи,

дращи с нокти по чупливи

вани.

Няма спомен, няма и вина!!!

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много добро, Васе! Леко сърце и приятна вечер!
  • Няма спомен,няма и вина" - Мъдър финал!
    Забравяме и се спасяваме от лошото!

    ***
    Когато заболи душата
    от удари и хулни думи,
    не спирай, отмини мълвата -
    това са халостни куршуми:
    изстреляни от завистта,
    понесени от клеветата,
    обстрелват всяка красота
    и всеки полет на сърцата.

    Прескачай тези кални локви -
    в тях само клюката вирее.
    Тя, щом те види нависоко,
    ще ахне. И ще онемее...
  • Чудесна тема и много добре си я разработила.Понякога предпочиташ да не пониш нищо, за да си спокоен.Необходима е за разискване. Завистта е голям грях -Не пожелавай нищо чуждо.
    Желая ти спокойна вечер, Васе!Лека нощ!
  • Остро пишеш, Василке! Не разтягаш поетични локуми. С няколко думи
    си в целта. Хубаво стихотворение. Припомни ми едно стихотворение на Борис Пастернак:

    "Учудена тополата изпъва пак стебло.
    Забързани са шир и дом и сякаш болни са.
    А въздухът е син, като вързоп с бельо,
    в ръката на изписал се от болница...
    Като прекъснат стих нощта мълчи -
    звезда оставена без продължение,
    към хиляди недоумяващи очи -
    дълбоки, тъмни и без изражение..."

    Поздрав и весела нова седмица!
Предложения
: ??:??