В болница приета е душата-
с хрипове, със затворени очи,
дошло и е до гуша от клюкари
с покварени сърца.
Паметта ù избледнява -
стар чаршаф, накиснат в белина,
изтрива всичко и побягва
в нищото с горчивина.
Душа без памет, белези
и рани, останала сама в ноща
будува и чертае нови площи,
дращи с нокти по чупливи
вани.
Няма спомен, няма и вина!!!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени