danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
13 окт. 2011 г., 00:08

Душа 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 17
1561 0 24
Душата ми е прашен калдаръм,
по който преминават чужди болки.
Te неведнъж подпалваха я с гръм.
Разкъсваха я с огнени осколки.
И с времето съвсем одрипавя.
На циганско чергило заприлича.
А как се шие скъсана душа?
И кой душата с кръпките обича?
Не бе за ден, а сякаш цял живот,
кой дето свари с думи я дамгоса.
А думите са истински хомот.
Кой с клетви, кой с брътвежи я сватоса. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Предложения
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова) Времето се топи - истините остават
    Времето се топи - истините остават
  • stivi797 (Стефан Янев) Мне снова трудно 1996
    Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Стих
    Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • misha_sll В мире снов
    По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »