Душа
Душата ми е прашен калдаръм,
по който преминават чужди болки.
Te неведнъж подпалваха я с гръм.
Разкъсваха я с огнени осколки.
И с времето съвсем одрипавя.
На циганско чергило заприлича.
А как се шие скъсана душа?
И кой душата с кръпките обича?
Не бе за ден, а сякаш цял живот,
кой дето свари с думи я дамгоса.
А думите са истински хомот.
Кой с клетви, кой с брътвежи я сватоса.
Но тя успя, все пак, да издържи.
Дори запази сили да мечтае.
И само нощем, плахо, в две сълзи,
потулена от погледи ридае.
И още срича думата любов.
И още търси път във тъмнината.
На удара отвръща с благослов –
готова да прости за сто предателства.
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много, много ви благодаря!
-
"И още срича думата любов.
И още търси път във тъмнината."
Поздравявам те за тази творба, Дани!
-
!
-
"И още срича думата любов..."
Това е най-важното! -
Душата има доста сили, особено, ако я крепи любовта.
-
Дани, всяка дума в твоя стих говори! Поздравявам те!
-
Страхотен е, Дани*!!!
-
.............
-
Прекрасна душа, готова да прости всичко -дори предателствата!За това се иска сила!
-
Нямам какво да кажа!
Онемях! -
Удоволствие!!!
-
Браво!
-
Кръпките са опит,Дани!
Добрите шивачи оценяват това...
Поздравления за този стих! -
Браво, чудесен е!
-
Харесах посланието!
-
Душата ми е прашен калдаръм,
по който преминават чужди болки...
Браво, Дани!!! -
Браво, Дани!
-
Божествено!!!
-
Много ми хареса.Поздрав!
-
!!!
-
Не знам колко пъти го прочетох. Приседна ми.
Ако финалът ти е Висше Благородство, то аз съм най - големия безбожник!
Друг коментар тази вечер не мога да направя...
Зем. -
През... сълзи го прочетох!!!"Потулена от погледи ридае"...само,ако знаеш,колко много означава този стих за мен!Благодаря ти,че го публикува!!!
-
... Великолепно!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
прибран " за после" в бабината ракла.
Душата ми е стария чинар,
под който мама ме люляла и преплаквала.
Душата ми - на дяда шишането,
делийски още по баири броди.
Един алтън, дълбоко до сърцето,
войводски от куршума ми прободен.
Душата ми е халище тъкано,
събрало и кории и поля.
Душата е на баба ми до стана...
В душата ми - вдовишката сълза...
Душата ми прилепва със катрана
на росните тютюни по разсъмване.
Душата ми - землянка във Балкана
и вечното катерене по Стръмното...
Душата ми е полета на птиците,
потеглили към родния си юг...
Душата ми е огъня в зениците
и старите греди от парен бук...
Душата ми е черга под нозете ти,
събрала цветовете на Прекрасното.
Душата ми е скътана в ръцете ти
и във гласа ти, дето пита: - Как си?!
Зем.
Дани,
не ща да онемяваш! Да онемяват тия, дето те четат!Щото те ДОРИ НЕ ЧЕТАТ а и коментарите са им КЛАКЬОРСКИ! Най- малко искам да те обидя, но много пъти съм имал чувството, че не е тук мястото дето човек да разлисти душата си...
Не мисли ш ли, Шейтание, за една книжка, заедо направена?!
Зарекъл съм се тоя аватар самодивски да го сменя...