16 сент. 2023 г., 16:28

Душата 

  Поэзия » Философская, Свободный стих
281 2 0
Бял лист, перо и мастило,
а душата плаче, и мълчи.
Говори без да може да спре,
Но думите не стигат да говори.
Сякаш че за миг няма смисъл,
но изведнъж всичко има смисъл.
И продължава тя да плаче…
Но с усмивка се изправя…
Дали и е писано да бъде жива,
или тя избира вечно да е жива?
И смятаме ли я за обречена?
Или мислим я за даденост… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Все права защищены

Предложения
: ??:??