Душата ми...

6 февр. 2008 г., 15:18

Поэзия

547 0 1

Душата ми е късен повей
на есен в пролетта.
Душата ми е къс надежда
по времето на вечерта...

Душата ми е път и те отвежда
към прегръдките на утринта.
Душата ми те жили остро -
загадката на вечността...

Душата ми е святост демонична
и къс от зимното небе.
Душата ми е пламъкът играещ
в сърцето на мъничко дете.

Душата ми се излекува
от цялата човечност на света.
И демонът във мен престана да ликува,
щом сетих светостта...

Душата ми престана да се къса
от подигравките на хората бездушни.
И аз научих се в реалност да живея,
срутила замъците си въздушни...

Душата ми...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения