1 авг. 2015 г., 21:22
Душата ми - призрачен кораб
Вързах душата си на кея -
за малко исках да и дам покой.
Отдавна го исках, но не смеех.
Все пак душа си е туй, Боже мой!
Душата ми - призрачен кораб
обикаляше тази земя.
Срещаше хора и Хора,
но някак си все си беше сама.
Волна, политнала, необуздана,
ала вечно търсеща брод,
на гребена на вълната или в бездна голяма... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация