1 ago 2015, 21:22

Душата ми - призрачен кораб 

  Poesía
408 0 0
Душата ми - призрачен кораб
Вързах душата си на кея -
за малко исках да и дам покой.
Отдавна го исках, но не смеех.
Все пак душа си е туй, Боже мой!
Душата ми - призрачен кораб
обикаляше тази земя.
Срещаше хора и Хора,
но някак си все си беше сама.
Волна, политнала, необуздана,
ала вечно търсеща брод,
на гребена на вълната или в бездна голяма... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Стефанова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??