26 июл. 2010 г., 21:50

Душата ми с камък олеква 

  Поэзия » Другая
3928 5 35

Душата ми с камък олеква 

 

Мила мамо, недей ме упреква,

не прорязвай с болящата реч...

Виж – душата ми с камък олеква,  

щом приседна при теб отдалеч.

 

И прегръщам те, мамо, виновно:

сняг в косите ти звезден ръмял...

И лицето ти милвам грижовно,

всяка бръчка – проблем оцелял...

 

И целувам горещо две длани, 

две отрудени селски ръце –

те лекуват гноящите рани

в прокълнатото клето сърце...

 

© Плами Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??