26.07.2010 г., 21:50 ч.

Душата ми с камък олеква 

  Поезия » Друга
3925 5 35

Душата ми с камък олеква 

 

Мила мамо, недей ме упреква,

не прорязвай с болящата реч...

Виж – душата ми с камък олеква,  

щом приседна при теб отдалеч.

 

И прегръщам те, мамо, виновно:

сняг в косите ти звезден ръмял...

И лицето ти милвам грижовно,

всяка бръчка – проблем оцелял...

 

И целувам горещо две длани, 

две отрудени селски ръце –

те лекуват гноящите рани

в прокълнатото клето сърце...

 

© Плами Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??