manika74 (Лорита)
20 89
20 мая 2011 г., 17:20

Два гласа 

  Поэзия » Любовная
918 0 8

„Обича ми се!”- каза ти, а на мен дали ми се обича?

След толкова лъжи е всичко някак прозаично.

 

Защо любов да давам, когато никой няма нужда от това.

Преди си мислех, че това е важно, а днеска вия срещу пълната луна.

 

Обича ти се - аз се уморих. Премазаха ме хиляди ръце.

От мене вземаха и грабеха и нищо никога не беше от сърце.

 

Обича ти се - мен ме смазаха, оставиха в мене пустота.

Душата ми, сърцето ми премазаха и казваха, че всичко е в името на любовта!!!!

 

Обича ти се - мен ме лъгаха, че съм най-красива, че съм сбъдната мечта...

Но празниците с други прекарваха и не чукаха за хубаво на моята врата.

 

Обича ти се казваш, аз не искам да обичам -

Отрових се много, горях...

Омръзна ми след вятъра да тичам - каквото преживях, го преживях!!!

 

Обича ти се - давай! Аз знам, че няма да те спра...

... и днес се питам още: „любов ли беше моето, или война”?

 

Това е, драга - с тебе вечно спорим, нали си мойто второ аз.

Дето ужким по-добро е, но никой, никога не чува твоя глас.

 

Аз се боря с демони и вълци, аз се боря с хищни зверове,

а ти, в мен стаена, все повтаряш. Обича ми се, искам да обичам от сърце.

 

© Лорита Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??