Дванайсет без петнайсет
Живея в приказка. Но без петнайсет.
Накрая нещо все не и достига.
Пред стълбите ме чака не каляска,
а крантаво магаре. Без талига.
Прозорците на църквата са слепи.
Запалвам свещ по-приказно да стане.
Цветята за иконите са репей,
откъснат вместо диня от бостана.
Какъв бостан? Това са си кратуни,
завзели са поляната с надежда.
За криводушните съм малоумна,
а в истината те не се оглеждат.
Не се страхувам да целуна жаба,
да подкова накуцващо копито.
Но приказките свършват. Продължава
животът-грубиян да ме връхлита.
Последните минути пак изтичат,
стрелките ще се спънат в два-три мига.
Часовникарю, твоето момиче
в измислена каляска е. Пристигай!
© Мария Панайотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Думите ти са щедри и ме радват, Дани!
-
Майсторска поезия!Браво!
-
Благодаря за милия коментар, Марко!
-
Хубаво, забавно с тънък хумор. Много ми хареса. Поздрави!
-
Прегръщам те, Силви! Благодаря!
-
Препрочитам с удоволствие. Много е хубаво!
-
Всеки сам пише своята приказка и избира ролята си в нея. Въпросът е да направим така, че на финала да име хепиенд!
Благодаря ти, Ангелче! -
Тези размисли ми говорят само едно - че те е докоснало и това ме прави наистина щастлива! Много ти благодаря, адашке!
-
В една психологическа книга авторката разсъждаваше какво се случва с жени тип Пепеляшка след сватбата с принцове. Ще мразят приеми и дворцови интриги и ще прекарват повече време в кухнята и ще са много обичани от слугите. Но все пак в приказката Пепеляшка е дъщеря на благородници, макар и обеднели. Така че тя си е отишла на мястото, омъжвайки се за принца. А по отношение на истината - красотата и под скъсан чул си личи, но и вещиците понякога се маскират като принцеси. И разобличението и в двата случая е полезно. А Христос е влязъл в Йерусалим на магаре /не знам дали е било крантаво/, но ме се струва, че не би се свенил да се качи и на такова. Не знам дали е било дръгливо, но ако е било, щеше просто да го излекува. Посрещнали са го с "Осанна", а са го изпратили с "Разпни го!". Типично. Я, виж колко размисли предизвика стихотворението ти, Мария. Благодаря. И е написано превъзходно. Поздравления.
-
И твоите думи умагьосаха душата ми, Доче! Много им се зарадвах!
Дани, сърдечни благодарности и за твоя коментар! -
Поздравления и от мен! Много ми хареса, Мария!
-
Петнайсетте минути до дванайсет
създадени да раждат чудеса.
Достатъчни набързо да пораснем
или да си останем пак деца.
Реалността все по отдалечава
душите ни от приказния свят.
И ако част от приказка във нас остава
със чест от приказка светът е по-богат...
Благодаря ти, Магьоснице за поезията. С огромно удоволствие се насладих на думите. И съпреживях! -
Каква огромна думичка, колко много положителни чувства има в нея! Благодаря ти, че ми ги поднесе, Наде!
-
Разкош!
-
Радвам се да те видя на моята страничка, Васи! Винаги си добре дошла!
-
С Красимира! Поздравления!
-
Краси, правиш ме щастлива с коментара си! Желая ти лека вечер!
-
Винаги актуално. ... приказките са почти свършили, магарето обаче ни чака, ...Прозорците на църквата са слепи.
запалвам свещ по-приказно да стане.
Цветята за иконите са репей,
откъснат вместо диня от бостана. Прекрасно! Поздрави Мария. -
Радвам се, че стихотворението ви е докоснало! Благодаря, че коментирахте, Георги и Хари!
-
Прекрасно стихотворение, Мария! Искрено те поздравявам!
-
Хареса ми...
-
Юри, благодаря за милия коментар!
-
Много, много хубаво е Мария!
-
Нека ви успокоя. Писано е преди десет години. Просто го открих в архивите си и реших да ви го покажа.
Благодаря и на двама ви! -
Харесах.
Поздравявам те. -
Мария,за пролетно настроение е много тъжно.Я погледни стълбите,този пък може и каляска!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
