Живея в приказка. Но без петнайсет.
Накрая нещо все не и достига.
Пред стълбите ме чака не каляска,
а крантаво магаре. Без талига.
Прозорците на църквата са слепи.
Запалвам свещ по-приказно да стане.
Цветята за иконите са репей,
откъснат вместо диня от бостана.
Какъв бостан? Това са си кратуни,
завзели са поляната с надежда.
За криводушните съм малоумна,
а в истината те не се оглеждат. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация