Две души
Две души
в късна,
морна доба,
възвишени
от чувствата лирични,
загърбили
житейската прокоба
в култа
към инстинктите първични,
за сетен път
пленени от страстта,
отдадени на
плътските желания,
дълбоко скрити
от реалността,
далеч от болка,
низост
и страдания.
Очите й
зелени до полуда,
не са елмазът
стържещ по стъкло.
От тях
отчайващо
струи възбуда,
потъваща в
широкото легло.
Ласките му
пък са като галещ,
нежен бриз
край Мраморно море
и всеки трепет
в нея нещо пали...
Изгарящ миг
в любимото сърце.
Две души
в късна, морна доба,
заситили
копнежа на страстта,
по пътя
на житейската
прокоба,
бавно
се прибират
към дома.
© Найден Найденов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ех, любов!
Много е хубаво, Хипо! -
"Любовта! Двама души, а сякаш са един. Мъж и жена, слети в ангел. Земен рай!" В. Юго
Прекрасен стих - нежност, любов и страст се преплитат!
Поздрав! -
И пак онази
тягостна раздяла
ежедневието им
притиснала без жал,
хладина в душите им
навява,
където топлина
до преди малко
ги е галила без свян.
Поздрав! -
Разделени - има повече драматизъм, предпочитам го. В смисъл - предпочитам го в стихотворението, не че предпочитам раздялата!
-
Смених една дума от оригиналния текст
по пътя
на житейската
прокоба,
разделени
се прибират
към дома.
Очаквах конфликт в мненията и се опитах да представя по мек вариант
Поздрав! -
две души ... заедно - винаги е красота.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Радвам се, че ви хареса!!!