12.07.2006 г., 21:45 ч.

Две души 

  Поезия
806 0 7

Две души
в късна,
морна доба,
възвишени
от чувствата лирични,
загърбили
житейската прокоба
в култа 
към инстинктите първични,
за сетен път
пленени от страстта,
отдадени на
плътските желания,
дълбоко скрити
от реалността,
далеч от болка,
низост
и страдания.

Очите й
зелени до полуда,
не са елмазът
стържещ по стъкло.
От тях
отчайващо
струи възбуда,
потъваща в
широкото легло.
Ласките му
пък са като галещ,
нежен бриз
край Мраморно море
и всеки трепет
в нея нещо пали...
Изгарящ миг
в любимото сърце.
Две души
в късна, морна доба,
заситили
копнежа на страстта,
по пътя
на житейската
прокоба,
бавно
се прибират
към дома.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
    Радвам се, че ви хареса!!!
  • Ех, любов!
    Много е хубаво, Хипо!
  • "Любовта! Двама души, а сякаш са един. Мъж и жена, слети в ангел. Земен рай!" В. Юго

    Прекрасен стих - нежност, любов и страст се преплитат! Поздрав!
  • И пак онази
    тягостна раздяла
    ежедневието им
    притиснала без жал,
    хладина в душите им
    навява,
    където топлина
    до преди малко
    ги е галила без свян.
    Поздрав!
  • Разделени - има повече драматизъм, предпочитам го. В смисъл - предпочитам го в стихотворението, не че предпочитам раздялата!
  • Смених една дума от оригиналния текст
    по пътя
    на житейската
    прокоба,
    разделени
    се прибират
    към дома.
    Очаквах конфликт в мненията и се опитах да представя по мек вариант
    Поздрав!
  • две души ... заедно - винаги е красота.
Предложения
: ??:??