Двете ми лица
Лъжата ме обгражда,
Задушава и ограбва.
Светът се срутва,
А аз стоя на пиедестал в самотата.
Пред две лица изправена съм там.
Това на болката и неизбежността.
Това, на вечна свобода.
И онова, на радост и тъга.
Това, да гледаш отстрани света.
Това, да вярваш във мечтите,
Но никога да не докоснеш ти звездите. ...