3 jul 2009, 22:53

Двете ми лица 

  Poesía » Otra
478 0 0
Двете ми лица
Лъжата ме обгражда,
Задушава и ограбва.
Светът се срутва,
А аз стоя на пиедестал в самотата.
Пред две лица изправена съм там.
Това на болката и неизбежността.
Това, на вечна свобода.
И онова, на радост и тъга.
Това, да гледаш отстрани света.
Това, да вярваш във мечтите,
Но никога да не докоснеш ти звездите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветана Стоянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??