Замахваме дълго ромфеи...

в напълно излишен двубой...

стоманени стружки прехвърчат...

и звук от стомана ехти...

Раняваш ме... аз те ранявам...

настъпваш... ностъпвам и аз...

Пробождаш ме право в сърцето...

аз също пробождам те там...

Шептиш ми как всичко приключи...

как паднах в двубоя от теб...

аз също шептя ти, че свърши...

шептя ти, че скърших те днес...

Кръв капе от твоите устни...

от моите също тече...

с очите си пъстри ме гледаш...

с очите си взирам се в теб..

Ромфеята своя притискаш...

навътре към моята гръд...

но тъй не се светна, че клонинг...

че с клонинг мой просто се би...

Повярва, че всичко приключи...

повярва, че ти победи...

но мигом усети ромфея...

която в гърба ти забих...

Смъртта те обгърна... ти падна...

и моят пуст клонинг умря...

Всуе ти започна войната...

в която намери смъртта...

Всуе ме нападна ти мене...

(луд доктор, създаващ тела...

които на него приличат...

но нямащи в себе душа)...

Всуе ти повярва, че паднах...

всуе ме помисли за слаб...

всуе се страхувах от тебе...

не беше достоен мой враг...