Двубой

18 окт. 2005 г., 19:58

Поэзия

725 0 2

Когато студената нощна луна
тихо в прозореца светне,
спокойния сън замени пустота,
стените са спомени лепнещи.
Когато таванът крещи от желания,
леглото пък бурен, свиреп океан,
ледена пяна от разочарования
събира живота ти в миг неразбран.

Зъби стисни, удари своя страх,
погледни към зората изгряваща.
Човеци сме малки, живеем във грях
и любов изпепеляваща.

Двубой

Свързани произведения

Комментарии

Предложения