18.10.2005 г., 19:58 ч.

Двубой 

  Поезия
728 0 2
Когато студената нощна луна
тихо в прозореца светне,
спокойния сън замени пустота,
стените са спомени лепнещи.
Когато таванът крещи от желания,
леглото пък бурен, свиреп океан,
ледена пяна от разочарования
събира живота ти в миг неразбран.

Зъби стисни, удари своя страх,
погледни към зората изгряваща.
Човеци сме малки, живеем във грях
                   и любов изпепеляваща.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??