Двуличие

25 янв. 2011 г., 15:06

Поэзия

571 0 2

ДВУЛИЧИЕ

Прегръщаш сенки от щастливи дни.

Неумолимо в теб часовникът тиктака -

късно отмерваш живота с везни,

а очите в тъмното проплакват.

Съпругът ти щастлив е светски лъв.

И вдига за успеха чаша, поредна.

Спечелил е парите от пореден блъф.

И пие той - от снощи е заседнал.

Ще се завърне. Ще размаха пръст.

И от червилото следи ще има.

Това му е рицарският кръст.

Преди да легне,

ще рече - любима!