Безсънна липса...
Легло, скърцащо под водовъртежа в главата.
Часовник насича безсънната нощ.
Куче, сърдито, навън хули луната.
Липсата твоя върти ме със мощ.
Отляво се пули във мене стената.
Пропаст бездънна отдясно стърчи.
Водовъртежът върти все по-бясно главата.
А водата, там вътре, все по-силно бумти.
***
... и дяволът във мен катран гори...
И дявол, мърляв, ми предлага
Съня във пушека да скрия.
Податлив, плъзгам се и сядам,
със клечка паля си магия.
Цигарата гори във мен успокоително.
И лъже ми сърцето, че всичко ще е в ред.
А дробът протестира с ярост, укорително,
че първо трябва да говоря с теб.
***
... ангелът с лъжи залисва...
Дявола, могъщ глупак, проклинам.
Ангелът подаде ми хартия бяла.
Ще изсипя там, каквото във душата имам...
... ще отпусна празното си тяло.
А когато светлината ме погали,
ще погледна в смачкания лист,
пак цигара ще запаля...
Ще се сетя, че поспал съм само, чист.
***
... но и той не ще да ме преспи.
Дробът, мръсен, пак ще се провикне.
Няма да го чуе заглушеното сърце.
А с нощта във мене пак ще се промъкне
споменът за твоето лице.
© Георги Все права защищены
Хареса ми!!!
Поздравления...от ангела...