Безсънна липса...

Легло, скърцащо под водовъртежа в главата.

Часовник насича безсънната нощ.

Куче, сърдито, навън хули луната.

Липсата твоя върти ме със мощ.

Отляво се пули във мене стената.

Пропаст бездънна отдясно стърчи.

Водовъртежът върти все по-бясно главата.

А водата, там вътре, все по-силно бумти.

***

... и дяволът във мен катран гори...

И дявол, мърляв, ми предлага

Съня във пушека да скрия.

Податлив, плъзгам се и сядам,

със клечка паля си магия.

Цигарата гори във мен успокоително.

И лъже ми сърцето, че всичко ще е в ред.

А дробът протестира с ярост, укорително,

че първо трябва да говоря с теб.

***

... ангелът с лъжи залисва...

Дявола, могъщ глупак, проклинам.

Ангелът подаде ми хартия бяла.

Ще изсипя там, каквото във душата имам...

... ще отпусна празното си тяло.

А когато светлината ме погали,

ще погледна в смачкания лист,

пак цигара ще запаля...

Ще се сетя, че поспал съм само, чист.

***

... но и той не ще да ме преспи.

Дробът, мръсен, пак ще се провикне.

Няма да го чуе заглушеното сърце.

А с нощта във мене пак ще се промъкне

споменът за твоето лице.