19 дек. 2010 г., 15:27
Дяволита истина
Дяволита истина
Не, не ми поникна корен,
и не искам чуждото небе –
по презумпция съм уж свободен,
и от всеки взимам кой каквото ми даде.
Не, не бих те пратил право в Ада,
че защо ли да те каня у дома?
Ще ти обещая още Обич за награда,
после ще ти кажа, че сама си я избра!
И ако не ти харесва Края,
и на края ако няма кой да ти прости,
хич не му мисли – не зная –
от душата си дали ще ме откъснеш ти.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Вили, Поздравления!!! -
Палаво, но и малко тъжно.Wali/Виолета Томова/
-
Благодаря, Ина!
-
Замисли ме и ми хареса, че говориш така за болезнени неща. Поздрави за стиха!
-
Благодаря, Ачо!
-
Закачлив и усмихващ стих!
Предлагаш най-хубавата награда!
Кой не би приел! -
Марго, Ачо-Благодаря ви! Още обич за награда?
-
Палува, не амии...!
-
Палуваш май?!
Нека всичко има хубав край! -
Роси, Елена, Николина-сърдечно ви благодаря-оставили сте ми по една усмивка от душите си
-
усмихна ме,хареса ми
-
О о о,това ми харесва
-
Интересно!
-
ще ти обещая още Обич за награда, после ще ти кажа:сам си я избра!
Благодаря, Огнян!Дяволчето в моята истина сърдечно те поздравява. -
Хубав стих, замислящ!
Поздравления! -
...и от всеки взимам кой каквото ми даде
Благодаря, Ели! -
Тук се говори за любов, но...без любов.
Така ми се стори. Но пак ще го чета...
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
И като есенна награда,
опадват белите ми листи,
тъй дълго съм била във Ада -
но осъзнах, че е Измислен...!
Ако знаеш колко пъти го четох - но още не бях проумяла, че го преживявам...!