Дяволита истина
Не, не ми поникна корен,
и не искам чуждото небе –
по презумпция съм уж свободен,
и от всеки взимам кой каквото ми даде.
Не, не бих те пратил право в Ада,
че защо ли да те каня у дома?
Ще ти обещая още Обич за награда,
после ще ти кажа, че сама си я избра!
И ако не ти харесва Края,
и на края ако няма кой да ти прости,
хич не му мисли – не зная –
от душата си дали ще ме откъснеш ти.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
И като есенна награда,
опадват белите ми листи,
тъй дълго съм била във Ада -
но осъзнах, че е Измислен...!
Ако знаеш колко пъти го четох - но още не бях проумяла, че го преживявам...!