Тихи стъпки по улицата позната,
Нежно , плахо те пронизват тишината.
Облаци покриват жалното небе и спуска се нощта
Тъжно,тъжно капят липови листа.
Вятър хладен , зъзнещ по пътя ми ги помотава.
Капка подир капка
Този блян оглежда се в дъжда
Капка подир капка пада в локви от сълзи,неомесени с калта.
В спомен смътен аз вървя сага ,
Осветен е моят път от моята душа
С вериги окована кат робиня вярна на султана
Аз прераждам се за да изгния ...