Тихи стъпки по улицата позната,

<?xml:namespace prefix = v ns = "urn:schemas-microsoft-com:vml" />Нежно , плахо те пронизват тишината.

Облаци покриват жалното небе и спуска се нощта

Тъжно,тъжно капят липови листа.

Вятър хладен , зъзнещ по пътя ми ги помотава.

Капка подир капка

Този блян оглежда се в дъжда

Капка подир капка пада в локви от сълзи,неомесени с калта.

В спомен смътен аз вървя сага ,

Осветен е моят път от моята душа

С вериги окована кат робиня вярна на султана

Аз прераждам се за да изгния

в тъмницата на двореца твой сама

 Двореца чезнещ в капка дъжд

Търкулната по твоята душа ,

Капка нежна , чиста и невинна

Като моята сълза .

Ни пролетен , ни горещ летен ден

А само дъждът есенен

В сърцето отмива израслия златен нарцис

С аромат опияняващ в забрава .

Капки сълзи падат там дето

Пепелта от спомена мой съживява

Роза алена,с остри бодли впити в мен

С листа обагрени , пропити с кървав оттенък червен

Тихи  от майчини устни

Песни промълвени , приспиват ме с леки вопли

Детски прегръдки игриво ме блазнят

Там нейде с проблясъци нежни и топли.

С тих стъпки по улицата позната

Аз отивам към дома

Моя спомен оживява

В моя блян огледан в дъжда

Вали ,аз вървя сама,

Моят път си ти , ти си моята съдба!