По стълба дъждовна пълзи все надолу
една недоспала въздишка
и нечие име и мокро, и голо
заплита в дъждовната нишка.
Светът се страхува (на капки разсечен)
от песен на плачещи птици.
Днес няма любов. И не съществува
копнежът в две плахи зеници.
Ужсният дъжд. Как неистово свети!
Как в светъл рефрен ще удави
последният спомен за теб и ръцете,
които ме викат и правят ...