Дъжд

20 jul 2018, 10:59

Poesía

295 1 4

По стълба дъждовна пълзи все надолу

една недоспала въздишка

и нечие име и мокро, и голо

заплита в дъждовната нишка.

Светът се страхува (на капки разсечен)

от песен на плачещи птици.

Днес няма любов. И не съществува

копнежът в две плахи зеници.

Ужсният дъжд. Как неистово свети!

Как в светъл рефрен ще удави

последният спомен за теб и ръцете,

които ме викат и правят

нощта ми по-бяла, деня ми по-летен.

Завива ме с нова надежда.

Ужсният дъжд е така мимолетен,

че пак ще се влюбя изглежда.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

RainaVakova

2018-07-21T01:07:00+03:00

Хубаво, Нинче...мелодично и стегнато като израз...нищо не е в повече и нищо не липсва...мечтая си да мога като теб. Прегръдки!
Anita765 (Ани Монева)

2018-07-20T23:28:45+03:00

Харесвам думите ти.
JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-07-20T17:56:44+03:00

Много хубаво!
svetlitschka (Светличка)

2018-07-20T11:06:25+03:00

Удоволствие е да Ви чета! Вие сте невероятен откривател!