Дъжд

Навън заваля и появи се в мен тъга,.

сякаш небето синьо за някого плаче.

С капките си ще измие моята душа,

изстрадала душа, сякаш е душа на сираче.

Дъждът отмива моите сълзи

и сякаш вали не от моите очи.

Но той не може да достигне сърцето,

едно ранено сърце, сърцето на детето.

Дъждът спря и слънцето изгря

и появи се на хоризонта Дъга!

 Една прекрасна многоцветна арка,

фонтан от цветове в небесна синева.

Тя върна ми отново вяра и надеждата,

че няма само лошо има и добро, и красота.

Че то дълбоко е скрито в душата на хората,

от тях зависи дали ще го покажат на света.