11 nov 2022, 10:34

Дъжд 

  Poesía » Filosófica
353 1 2
Навън заваля и появи се в мен тъга,.
сякаш небето синьо за някого плаче.
С капките си ще измие моята душа,
изстрадала душа, сякаш е душа на сираче.
Дъждът отмива моите сълзи
и сякаш вали не от моите очи.
Но той не може да достигне сърцето,
едно ранено сърце, сърцето на детето.
Дъждът спря и слънцето изгря
и появи се на хоризонта Дъга!
Една прекрасна многоцветна арка,
фонтан от цветове в небесна синева. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??