Вървя в дъжда и май че ми се плаче
ала не плачат пустите очи,
в спомените пак се извисявам
и тихичко потъвам в самота.
Отново тебе търся и те чакам,
ала така и няма да се появиш,
живея в заблудата жестока,
че някой ден до мен ще бъдеш ти.
И в този миг сълза се стича,
след нея още две и три,
дъждът така умело ми напомня,
за теб за мен и мокрите коси. ...