Дъжд по улиците
Аз съм сама
и тъна в тъга,
а дъжд навън вали
и тъй бързо капят моите сълзи.
Излизам аз, вървя сама
и роня сълза по сълза,
а дъждът по улиците плаче с мене
и тихо стене,
ех, дъжд, кажи защо
съм тъжна, а ти валиш като из ведро.
Дъжд по улиците бавничко тече,
рекичка прави по малкото шосе,
а там се смееше едно дете,
ех, живот, кажи защо така се получава
и тъна в забрава.
Аз съм тъжна и целият свят,
ала тече си дъждът по улиците пак.
© Ани Антонова Все права защищены