Дъжд по улиците

Аз  съм сама

и тъна в тъга,

а дъжд навън вали

и тъй бързо капят моите сълзи.

Излизам аз, вървя сама

и роня сълза по сълза,

а дъждът по улиците плаче с мене

и тихо стене,

ех, дъжд, кажи защо

съм тъжна, а ти валиш като из ведро.

Дъжд по улиците бавничко тече,

рекичка прави по малкото шосе,

а там се смееше едно дете,

ех, живот, кажи защо така се получава

и тъна в забрава.

Аз съм тъжна и целият свят,

ала тече си дъждът по улиците пак.