Топъл Юни. Нощта е пръснала звезди.
Лежа на блока сред високите антени
и издишвам струйки към небето.
Запълвам космоса с мечти...
Ръце протягам към заоблени планети
от небесно-синя маса, ухаеща на топъл дъжд.
Ей-сега ще завали...
Дъждът ще ме разтвори като захарен памук
и ще ме върне във утробата на мама.
© Йордан Серафимов Все права защищены