ДЪЖДЪТ

23.02.2007 г., 12:59 ч.

Поезия

877 0 12

Топъл Юни. Нощта е пръснала звезди.
Лежа на блока сред високите антени
и издишвам струйки към небето.
Запълвам космоса с мечти...
Ръце протягам към заоблени планети
от небесно-синя маса, ухаеща на топъл дъжд.
Ей-сега ще завали...
Дъждът ще ме разтвори като захарен памук
и ще ме върне във утробата на мама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ДЪЖДЪТ

Искате да прочетете повече?

Предложения