Поемите са за онези романтичните,
които могат да държат в ръцете си цветя,
които те целуват страстно до издъхване
и знаят как да изрисуват с действия мечта.
Онези призраци от приказните сънища,
в които вечер давиш мъката от нищото.
несбъднатите, нереални и красиви пътища,
с които утре сутрин ще сравняваш кишата...
Онези спомени, в които ще разбиваш чувствата
и всичко онова, което можеше да бъде...
Онези погледи, които нежно те разтърсваха
и после ви преплитаха във страст убийствена.
----
Но днес е друга страница от нейната реалност
и грубата ù кожа зее с рани по-дълбоки от сърцето ù...
Очите ù се крият зад изрязъци от спомени печално
и синкавите им отблясъци се припознават във небето...
© Симона Гълъбова Все права защищены