Поемите са за онези романтичните,

които могат да държат в ръцете си цветя,

които те целуват страстно до издъхване

и знаят как да изрисуват с действия мечта.

Онези призраци от приказните сънища,

в които вечер давиш мъката от нищото.

несбъднатите, нереални и красиви пътища,

с които утре сутрин ще сравняваш кишата...

Онези спомени, в които ще разбиваш чувствата

и всичко онова, което можеше да бъде...

Онези погледи, които нежно те разтърсваха

и после ви преплитаха във страст убийствена.

----

Но днес е друга страница от нейната реалност

и грубата ù кожа зее с рани по-дълбоки от сърцето ù...

Очите ù се крият зад изрязъци от спомени печално

и синкавите им отблясъци се припознават във небето...