Студена нощ!

А на леглото – купища разхвърляни писма.

В главата ми кънтят хиляди неща и твойте слова:

“Обичам те, не си сама!”

Но, защо ли тези думи са лъжа?

Искам да ти вярвам, но не мога!

<?xml:namespace prefix = v ns = "urn:schemas-microsoft-com:vml" /><?xml:namespace prefix = w ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:word" />Отварям първото писмо…

Кристални сълзи потичат от очите,

Щом прочетох: “За моето момиче.”

Искра проблесна и изгасна измежду надеждите.

Във следващите думи, досега прочитани с любов,

Сега чета и откривам само тъжен зов.

Ти разби моето сърце

и любовта във мен уби.

Не искам нищо повече от теб,

Просто ми върни горчивите сълзи.