Студена нощ!
А на леглото – купища разхвърляни писма.
В главата ми кънтят хиляди неща и твойте слова:
“Обичам те, не си сама!”
Но, защо ли тези думи са лъжа?
Искам да ти вярвам, но не мога!
Отварям първото писмо…
Кристални сълзи потичат от очите,
Щом прочетох: “За моето момиче.”
Искра проблесна и изгасна измежду надеждите.
Във следващите думи, досега прочитани с любов,
Сега чета и откривам само тъжен зов. ...