9 июл. 2007 г., 21:03
Разлиствах аз един, два, три и колко още листа
и колко още минути, часове и дни.
Душата ми прилича пак на писта,
по която всеки яростно върви.
Колко болка още има? Защо не спира да вали?
И пак сърцето заприлича на огнище
поглъщащо солените сълзи.
А те приличат на вълните,
стремящи се към свойте брегове.
И намират там следите -
мрачни, черни светове.
Светът е сляп и с болка е посипан - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация