Peykova (Кристина Пейкова)
15 2
25 мар. 2007 г., 02:48

*** 

  Поэзия
894 0 4

Самотна на кея безмълвно стоя,

Вълните бурни нашепват слова,

Дъждът е студен и мокра съм аз,

Но гледам морето час подир час.

Насреща си гледам, смирено момче,

Стои той на кея със скица в ръце,

Рисунката мокра, та все пак вали,

Но личаха на нея две женски очи.

Аз седнах до него, без думи дори,

Погледнах го, после извърнах очи,

Загледах морето, небето, брега

И усетих как ме пронизва студа...

Момчето изхвърли скицата бледа

И после и той безкрая загледа...

Стоим, непознати, в студения ден -

Аз гледам веч’ в него, той гледа във мен...

 

© Кристина Пейкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??