Peykova (Кристина Пейкова)
15 2
25.03.2007 г., 2:48 ч.

*** 

  Поезия
932 0 4

Самотна на кея безмълвно стоя,

Вълните бурни нашепват слова,

Дъждът е студен и мокра съм аз,

Но гледам морето час подир час.

Насреща си гледам, смирено момче,

Стои той на кея със скица в ръце,

Рисунката мокра, та все пак вали,

Но личаха на нея две женски очи.

Аз седнах до него, без думи дори,

Погледнах го, после извърнах очи,

Загледах морето, небето, брега

И усетих как ме пронизва студа...

Момчето изхвърли скицата бледа

И после и той безкрая загледа...

Стоим, непознати, в студения ден -

Аз гледам веч’ в него, той гледа във мен...

 

© Кристина Пейкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??